Да погледнем на епохата от „Възвишение” честно, имайки предвид човешката природа, която трудно се променя, посъветва режисьорът на филма
Имаше нужда от някакъв филм, който да погледне към темите и епохата от „Възвишение” не просто през погледа на патриотичните лозунги „Да живее България!” и „Бог с нами!”. Мисля си, че ярко идеологическите времена отминаха и някак си на тези години може да се погледне по нов начин. Така режисьорът на „Възвишение” Виктор Божинов отговори на въпрос каква е била личната му мотивация да се заснеме филмът по време на дискусия с пловдивската публика в клуб Fargo след прожекция на филма снощи в Лъки – Дом на киното.
Питането до режисьора дойде след негови размисли на темата какво може да е било съдържанието на писмото на Димитър Общи до Левски, което героите в книгата и филма Гичо и Асенчо разнасят из Балкана. Божинов подчерта, че ако някъде от филма възникват въпроси, отговорите са си на зрителите. И че за голяма част от тези въпроси той няма отговор, а и не иска да има. Нямам отговор на въпроса какво е съдържало писмото на Общи до Левски. Но тайно вярвам, че писмото е било опит да си уговорят среща. Защото и днес всички искаме някакви дълбоки противоположности да не воюват една с друга, а по някакъв начин да намерят общ път в името на това да се случат нещата по-добре за всеки, каза Божинов.
А за личния мотив да се заеме с „Възвишение” отговори така: „Правя кино дебют на 45 години. Защото история, която искам да разкажа с кино, ме намери сега. Четейки романа, аз намерих пълна идентификация с Гичо и неговите разсъждения, и със съвременното звучене на всичките тия мисли. Намерих ги така, сякаш четеш нещо абсолютно актуално. От една страна това ме мотивира. А от друга- предизвикателството. Защото си мисля, че човек трябва да си поставя тежки задачи и да се опитва да ги прескочи. Иначе основното нещо е духът, идеята, целият поглед към тази епоха. Виждате, когато стане въпрос за патриотизъм какво се случва в съвременна България. Това нещо отсъства от филма. Последните опити на територията на историческия филм у нас за мен бяха по-скоро спекулативни. Имаше нужда от някакъв филм, който да погледне към тези теми не просто през погледа на „Да живее България!” и „Бог с нами!”. Мисля си, че ярко идеологическите времена отминаха и някак си на тези години може да се погледне по нов начин. Дошло е времето, в което може да се погледне на тези времена по-честно. Защото от 20-те години на миналия век, след Октомврийската революция, започва едно такова дълбоко разделение между хората на идеологическа основа и това има отражение във всичко. Историята буквално е пренаписана, за да бъде удобна. Важно е да се погледне на тези времена по нов начин, с непредубеден, идеологически чист поглед. И да бъдем наясно, че не можем да продължаваме да се взираме в тези времена и в миналото с представата за героизма, представата за 1300 години България и това, че ние сме сами във Вселената. Много истини трябва да бъдат разкрити и много от представите ни ще бъдат променени. Трябва да погледнем честно на тези неща, имайки предвид човешката природа, която трудно се променя. Да, лесно е да има враг, но няма как нещата да бъдат разделени само на черно или бяло, на добри или лоши. Можем ли да отговорим категорично на въпроса как точно е бил убит Ботев? Дали е застрелян героический от турски куршум в челото или става един скандал за едни работи и те са се гръмнали един друг…”.
